Когато се опитват да опишат нашите екокъщи, хората ги наричат по най-различни начини. Едни виждат в тях чаровни гъбки, с така характерните червени калпачета, на други им напомнят за вигвами или прабългарски шатри, а трети дори ги назовават иглута. Но както и да ги описват, и с каквито и имена да ги наричат, когато хората говорят за тях, винаги го правят с една особена радостна усмивка на лицето и с много топло чувство. Всички тези сравнения прилягат прекрасно на къщите.

Уж са просто къщи, но сякаш помагат на човек да се върне към детството, към времето когато сме откривали най-много неща за света, към творческото начало вътре в нас, към нашата истинска природа и близостта ни с универсума. Когато строим екокъщи, винаги се стараем те да имат естествена връзка с пространството наоколо и да са в хармония с природата.