Естественото състояние на човек е да бъде радостен и щастлив, да се радва на малките неща в живота, на изгрева и залеза на слънцето, на песента на птиците и водата, на свежестта на въздуха. Природата ни заобикаля с низ от хармонични и пъстри пейзажи и звуци, в които човек се потапя с удоволствие и нямат нищо общо с индустриалните пейзажи и шум, които ни заобикалят ежедневно в града. Живеейки във високо развито технологично общество, забързани, подложени на напрежение и постоянен стрес ние търсим подходяща форма и начин за възстановяване на нашите жизнени сили, за постигане на хармония и равновесие тъй необходими на всеки човек в динамичните времена, в които живеем..
Светът е многообразен, хората са различни, но има природни закони, които действат и не се съобразяват с това дали ние ги познаваме, приемаме, харесваме или не. Не е тайна, че формите и пропорциите на една сграда, използваните материали и ориентацията и спрямо Слънцето и планетите оказва изключително силно въздействие върху психическото и физическото здраве на нейните обитатели. Колкото и парадоксално да звучи една сграда може както да оказва благотворно въздействие върху хората, които живеят в нея, така и бавно да ги унищожава изсмуквайки жизнените им сили. С тези знания са разполагали и са се съобразявали хората живели преди хиляди години в земите на днешен Китай, Индия, Египет, индианците населявали Южна Америка и Мексико.
Всички сме чели много за пирамидите и пирамидалният ефект. Ние решихме да заимстваме от познанията на древните. Сформирахме екип радиестезисти, които проведоха изследване за влиянието на формата на пирамидата върху човешкото здраве. За максимален положителен резултат върху здравето те посочиха формата на многостенна пирамида или конус. Не се поколебахме и започнахме да проектираме и строим – мислехме, че правим нещо супер, нещо авторско и ново – правим кръгли къщи с коничен покрив! Докато в един момент при реализацията на първата ни екокъща разбрахме, че просто сме открили добре забравеното старо. Погледнахме нашата екокъща и веднага видяхме в нея шатра – жилището, в което са живели нашите предци. Добре известно но забравено старо.
Когато се опитват да опишат нашите екокъщи, хората ги наричат по най-различни начини. Едни виждат в тях чаровни гъбки, с така характерните червени калпачета, на други им напомнят за вигвами или прабългарски шатри, а трети дори ги назовават иглута. Но както и да ги описват, и с каквито и имена да ги наричат, когато хората говорят за тях, винаги го правят с една особена радостна усмивка на лицето и с много топло чувство. Всички тези сравнения прилягат прекрасно на къщите.
Уж са просто къщи, но сякаш помагат на човек да се върне към детството, към времето когато сме откривали най-много неща за света, към творческото начало вътре в нас, към нашата истинска природа и близостта ни с универсума. Когато строим екокъщи, винаги се стараем те да имат естествена връзка с пространството наоколо и да са в хармония с природата.