МАНАСТИРИ

ГЛОЖЕНСКИ МАНАСТИР

Гложенският манастир е разположен в живописна местност в северната част на Стара Планина. Въпреки името си, той е по-близо до с. Малък извор отколкото до съседното с. Гложене. Построен е върху възвишение и отдалеч наподобява замък. Според преданието манастирът е построен през 13-ти век, когато по тези места се заселва украинският княз Георги Глож с благословията на цар Иван Асен II. В близост до кръстеното на него село Гложене и река Черни Вит той основава света обител, посветена на Св. Георги Победоносец, икона на когото носи със себе си. Според легендата, скоро след основаването на манастира, иконата многократно е изчезвала от обителта, само за да бъде намерена по-късно на хълма недалеч от селото, на който се намира настоящият манастир. Това необяснимо ‘бягство’ на иконата е било изтълкувано от монасите като божи знак за това, че манастирът трябва да бъде преместен на хълма, което и те в крайна сметка правят в края на 14 век. За кратко време, двата манастира съществуват паралелно, свързани от тунел помежду си. Този проход е използван многократно от Апостола на свободата Васил Левски за бягство от турците. За съжаление тунелът е затрупан от земетресение през 1928 г.В манастира е живял и известният български книжовник Васил Друмев след като княз Фердинанд, който изповядва католицизма, постановява Друмев да бъде затворен там. В продължение на 15 месеца той изкарва на солена риба и вода, както и на скришом давани му провизии от милостиви монаси през незабележим отвор на тавана на стаята му. Васил Друмев е освободен след падането на правителството на Ал. Стамболов. Манастирският храм е създаден с основаването на новия манастир през 14-ти век. Бил е богато украсен със стенописи, които за съжаление просъществуват до 1913 г. когато земетресение срива до основи църквата. Днешната черква е построена през 1951 г. върху основите на старата и представлява сравнително тясна, но висока постройка. Отбивката за Гложенския манастир е близо да гр. Ябланица по главния път София – Варна. След малко има разклон за с. Малък Извор, след което следват около 5 км. по живописен черен (равен и хубав) път, с отвесни скали от едната и пропаст от другата страна.

ТРОЯНСКИ МАНАСТИР

Троянски манастир На брега на река Черни Осъм, в северните склонове на Стара планина на 400 м надморска височина се издига Троянският манастир “Успение Богородично”, третият по големина в България. Той отстои на 9 км югоизточно от град Троян и на 189 км от София. Счита се, че на това място към 1600 г., дошъл неизвестен монах от Атон и построил малка дървена църквичка. През XVI и XVII век като всички такива средища, манастирът е бил многократно опожаряван. През Възраждането около 1830 година се започва строеж на нова църква и жилищни помещения. Манастирът се разраства в просветно и културно средище. През 1869 г. тук се открива килийно училище, където са се учили близо 100 деца от съседните селища. Манастирът многократно е бил убежище на хайдути, революционери и борци за Национално освобождение. Тук често се е укривал и Васил Левски. Църковната постройка е уникален архитектурен паметник. Северната и западната стена на църквата имат арки, а по стените са вградени няколко релефа на конници, гълъби и др. Впечатляваща е живописта и резбите в манастирската църква. Стенописите от 1847 година са дело на Захарий Зограф. Той е изографисал портретите на ктиторите, на игумена на манастира, на български светци и борци за национална независимост. Между тях майсторът зограф е нарисувал и своя собствен портрет. В църквата на манастира се пази най- прочутата чудотворна икона “Света Богородица Троеручица”. Уникален е и резбованият иконостас на църквата, изработен през 1838. Създаден е от двама майстори и днес има висока художествена стойност. Църквата се издига в голям двор, обграден с триетажни и четириетажни жилищни постройки, строени по типично възрожденската архитектура за региона.

ЗЕЛЕНИКОВ МАНАСТИР

Зелениковския манастир се намира на 5 км.с автомобил и още 2.30 часа пеша от село Черни Осъм. След с. Черни Осъм, посока Балкана, след 4-5 км се стига до една Водоелектрическа централа. От ляво на пътя има зелена барака, от нея почва пътеката за Зелениковския Манастир. Маркирана е щедро със синя маркировка. Маршрута минава през букови и елови гори. На места се открива прекрасна гледка към планинските върхове, а при малко повече късмет могат да се видят дори и сърни или други диви животни. Горската пътека минава през махалата "Глушка"- старите плетени къщурки в които са живели местните жители преди представляват голям интерес за чужденците. Зелениковския манастир носи наименованието на едноименната местност "Зелениковец". Построен е през 1834г., но през Априлското въстание е бил опожарен, през 1913г.е построен наново. Тук се намира лятната резиденция на патриарха, а в миналото на самия цар Борис ІІІ. В непосредствена близост е и "Владишкото кладенче" - чудно място за пикник.